АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР


Не зная твоя чин, ни име 
на ангелите във реда, 
но знам, че ти в нощта откри ми 
отново пътя към света.

И днес, спасен, смирен те славя, 
прекрасен ангел божи, спрял 
на Шартърската катедрала 
върху зелената стреха`.


Ти сякаш слиташ като птица 
всред облаци и ветрове 
и носиш в своята десница 
не меч и смърт, а благовест.


Ти идваш не души да вземаш, 
ти идваш да благословиш 
еднакво всички и човека 
ведно със слабите треви.


И ето грее слънце ден е. 
Синее стихналата вис. 
Светът блести, цъфти пред мене 
като старинна стъклопис.


Със гордост Ил дьо Франс разгръща 
поли, препълнени с кръстци, 
и всякое дърво е къща 
на орляк палави скорци.


Вървя край зидовете стари 
и мостовете на града, 
де отражения като пари 
излъчва злачната вода.


И дето спра, все тъй те виждам 
върху църковната стреха 
от синкавата вис да слизаш 
със благославяща ръка.


1937 г.